Мелатонинът е 'хормонът на младостта'

Мелатонин - 'хормон на младостта' и дълголетието, сън, заспиване, спане








Сънят помага на организма да се възстанови


Мелатонинът е хормон, присъстващ в организмите на всички живи същества в нива, променящи се в ежедневен цикъл.

При висшите животни мелатонинът се произвежда в епифизата (разположена в мозъка), от ретината и стомашно-чревния тракт.


Биологически ефекти на мелатонина

Те се осъществяват чрез активиране на мелатониновите рецептори.

Мелатонин и сън

Други възникват в резултат от ролята му на широко разпространен и силен антиоксидант със специална роля в предпазването на ДНК.

Мелатонин се синтезира и от различни растения като ориз, а и за погълнатият мелатонин е показано, че е способен да достигне местата за свързване на мелатонина в мозъците на бозайниците.

Производството на мелатонин от епифизата е под влияние на супрахиазмалното ядро на хипоталамуса, което приема информация от ретината за ежедневната смяна на светлина и мрак.

Този сигнал е част от системата, регулираща денонощния цикъл, но супрахиазмалното ядро е това, което управлява дневния цикъл в повечето компоненти на паракринната и ендокринната системи.

Мелатонинът, произведен в епифизата действа като ендокринен хормон, тъй като се отделя в кръвта, докато произведен от ретината и стомашно-червния тракт действа като паракринен хормон.

Мелатонинът е мощен антиоксидант за унищожаването на вредните радикали в организма, подпомага съня и подобрява качеството му.


Мелатонинът в организма и физиологично действие

Подобно на вампир мелатонинът се появява в кръвта само нощем и изчезва денем. На здрачаване епифизата започва да засилва мелатониновата секреция и достига своя максимум при пълен мрак.

Мелатонин и заспиване

Сутрин светлината активира зрителния нерв, като генерираният импулс преминава през гръбначния стълб и висшите проводни пътища и достига до епифизата, която блокира синтеза и секрецията на мелатонина. Така на практика работи един метроном, регулиращ и дейността на централната нервна система.

Получавайки непрекъснати импулси чрез зрителния нерв, епифизата е в състояние да регулира активността на различни органи и системи и да стимулира преминаването към 'икономичен режим' когато е тъмно, с което намаляват значително енергийните разходи на организма. Основен елемент в този механизъм също е мелатонинът.

Когато е в достатъчно количество, мелатонинът леко понижава телесната температура на човека - по този начин се намалява и консумацията на енергия и се ускорява регенерацията на клетките, които не са активни по време на фазата на съня.

В хода на еволюцията човек е загубил способността да произвежда някои мощни антиоксиданти, като бета-каротин и витамин С в организма, но е запазил други антиоксиданти (например мелатонин), които дезактивират свободните радикали (голяма заплаха за организма) и така образуват мощна отбранителна система срещу тях.

Мозъкът, съставен от 50 % мастна тъкан, 1/3 от която са ненаситени масти, е много чувствителен към свободните радикали. Намиращата се в основата на мозъка епифиза синтезира мелатонин, който е 'последният рубеж' срещу свободните радикали, атакуващи мозъка.

Мелатонинът понижава и нивото на 'лошия' LDL-холестерол, предпазва от някои видове рак и стимулира имунната система.


Мелатонинът и възрастта

Нивата на мелатонин в периферната кръв са различни при млади и възрастни. С възрастта циркадните системи в човешкия организъм се 'развалят'. Както е и с повечето хормони, при остаряване нивото на мелатонина спада драстично - при 80-годишния човек стойностите му в серума са едва 10 % от стойностите при 20-годишни младежи.

Последица от това е значимата промяна в редица жизненоважни параметри. Особено се повлиява негативно цикълът сън - бодрост.

Нощем температурата на възрастните не спада и не могат да се състоят възстановителните процеси на тъканите и органите.


Мелатонинът може да удължи живота ни!

Нормалното функциониране на вътрешния, биологичен часовник влияе сериозно на продължителността на човешкия живот.

Запазването на денонощните колебания в секрецията на мелатонина е особено важно за забавяне процеса на стареене.

Трансплантацията на епифизи от млади на стари плъхове е довела до подмладяване, докато трансплантацията на епифизи от стари плъхове на млади е ускорила остаряването на младата популация.

Действието на мелатонина като лекарство е установено за първи път при опити с животни - подаването на хормона е удължило значително (с около 20 - 25 %) живота им.

Изследвания в САЩ през 1995 г., доказват и имуностимулиращия ефект на мелатонина. Особено обнадеждаващи са резултатите при болни от рак, лекувани с цитостатици. Потвърждение на този ефект е получен в клиниката 'Сан Джерардо' в Монца (Италия), където прилагането на мелатонин е удължило средната продължителност на живота на болни от метастазиращ рак на белия дроб. След комбинирано лечение с мелатонин и имуностимулираща терапия 2 % от пациентите напълно се излекували, при 18 % е постигнат частичен ефект, а на 38 % състоянието се е стабилизирало.


Здравият сън е наѝ-важен за всички нас, дали сме спортисти или не. По време на сън тялото синтезира куп други хормони от които имаме нужда. Без хубав, дълбок сън тялото не би могло да се възстанови на 100 %. Здраво тяло, здрав дух но с здрав СЪН!