Великден - Възкресение Христово, Пасха

Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните празнуват Възкресението на Сина Божи - Иисус Христос, Страстна седмица








През 2018 година Великден е на 8 април


Великден (Възкресение Христово, Пасха) е ден, в който християните празнуват Възкресението на Сина Божи - Спасителя Иисус Христос.

В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Иисус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Затова Великден се празнува три дни.

Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. След това Иисус Христос се явява на Мария Магдалена и апостолите.


Богослужение църковно

Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица (Седмицата на страданията).

Празнува се 6 дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник пеейки.

Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма 'Свето Възкресение', при слизането на Благодатния огън над Божи гроб.

Трисвещник

От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи, които по традиция носят по домовете си, като така пренасят Благодатния огън.

Точно в полунощ и извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението на Иисус с думите 'Христос Воскресе'.

Хората влизат в храма, за да се извърши литургията на празника.


Великденски символи

• боядисването на яйца
Великденските яйца трябва да са разноцветни, но задължително първото трябва да е червено. С първото яйце се прави кръст на челото на първородното дете. По традиция яйцата се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството.

• месенето на козунак
Обредните хлябове са неотменна част от традициите на Великден. Обикновено се правят в кръгла форма и се украсяват с плетеници, като в средата им се слага червено яйце. В България по традиция се замесват в четвъртъка преди Великден, в Гърция — в петък. Някоя от тези пити се прави сладка и това е великденският козунак. За първи път козунак се приготвя през 17 век във Франция.

• великденският заек
Като символ също е от преди разпространението на християнската религия. Заекът традиционно се свързва с плодородието и изобилието, а в древните ритуали и вярвания - и с Луната и нейните цикли.

Великденски заек

Съществува легенда, според която великденският заек някога бил голяма красива птица, принадлежаща на богиня. Веднъж тя я превърнала в див заек, но тъй като той все още е птица по душа, продължава да прави гнезда и да ги пълни с яйца.


Хронология на Страстната седмица

Страстна седмица (наречена още Седмицата на страданията) е последната седмица от живота на Иисус Христос. Започва с тържественото му влизане в Йерусалим и завършва с неговото възкресение (Великден). Всеки ден от тази седмица се нарича велик - Велики понеделник, Велики вторник и така нататък.

Тя е последната от Великденския пост и на всеки един ден от нея се извършват специални служби от църквата.

Според православния календар тази седмица завършва с Великден.

На старобългарски страст означава страдание. По тази причина дните на Христовите страдания от влизането на Иисус Христос в Йерусалим за Пасха до смъртта му са наречени страстна седмица.

Велики понеделник: Иисус Христос влиза в Йерусалимския храм и го намира пълен с търговци. Божият Син изгонва търговците, защото храмът е дом за молитва, а не пазар. В Евангелието се говори за проповедта на Иисус в храма и изреченото над безплодната смоковница - символ на човешката дума, която не позволява молитвата, покаянието и не носи духовни плодове.

Велики вторник: Христос проповядва в храма и дава своите последни нравствени наставления, разказва притчата за 10-те мъдри девици, очакващи идването на Господа и притчата за талантите. Христос прави пророчества за съдбата на град Йерусалим.

Велика сряда: Христос е посетен от покаяла се грешница, която в притеснението си счупва съда с драгоценното миро. Провежда се Тайната вечеря на Божия син с Апостолите, по време на която Той им казва, че един от тях ще Го предаде. Юда излиза и Го предава, а през нощта срещу четвъртък Христос се моли в Гетсиманската градина до идването на предателя и залавянето Му.

Велики четвъртък: Произнесена е смъртната присъда над Иисус Христос и е потвърдена от Пилат Понтийски. В същата тази вечер, която според еврейските вярвания е началото на следния ден (след залез), Той е разпнат.

Исус Христос разпънат на кръст на хълм 'Голгота'

Разпети петък: Денят на великите страдания на Иисус. Наричан е Велики петък и Разпети петък. Христос приел смирено съдбата си да бъде унижаван, обруган, бичуван, бит с плесници, накичен с венец от тръни на главата, нарамен и принуден да носи при изкачването към лобното си място тежкия кръст, на който ще бъде разпънат. Разпънат е на Голгота между двама разбойници и издъхва в мъки. Станало слънчево затъмнение и земетресение.

Велика събота: Ден на оплакването и погребението на Иисус Христос от майка му Света Богородица и жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража (вечерта в петъчния ден, тогава църквата отслужва Опело Христово).

Великден: Приключват страданията на Христос (Страстите Христови). В последния (неделен) ден от Страстната седмица, наречен Великден, е светлото Христово възкресение.


Изчисляване на датата на Великден

Великден е най-големият пролетен християнски празник Възкресение Христово, който е подвижен - чества се през периода om 4 април дo 8 май (за източно православната църква), в зависимост от пролетното равноденствие и първото пролетно пълнолуние.

Формулата за определяне датата на Великден в западната (римокатолическа) и източната (православна) църква е еднаква.

Страстната седмица е от понеделник до неделя след първото пролетно пълнолуние, а Великден е в неделния ден на Страстната седмица.

Църковното пролетно равноденствие е на 21 март. Например ако пълнолунието е на 1 април, Великден ще се пада в следващата неделя.

Това ограничение е въведено, за да няма два Великдена в период от една година (което е възможно при Пасхата).

Разликата между католици и православни, която се наблюдава в датите на отбелязване на Великден е, че по отношение на Великден православните спазват 'идеализирания' Юлиански календар, който междувременно е изостанал с 13 дни от коригирания Григориански календар. Така, когато по Юлианския календар стане 21 март, по светския вече е 3 април. На тези две дати Луната има различно положение, 13 дни представляват приблизително половин месец.

Шансът да има пълнолуние в този период е около 50 %. Затова все пак в половината от случаите западният и източноправославният Великден съвпадат, а в останалите източноправославният е обикновено 1 седмица по-късно.

Същевременно Пасхата се изчислява според новолунието и времето между новолуние и пълнолуние също е половин месец. Така православният Великден се отклонява от западния в същия ритъм както еврейската Пасха.


Една от причините 'двустилните' църкви (като българската) да не използват изцяло светския календар, е разбирането, че забраната християните да честват Великден заедно с евреите, се отнася и във времеви аспект. Докато по Грегорианския календар Великден според тях може да съвпадне с Пасха, с източния Великден това не може да се случи, тъй като той следва Пасха. Освен това с историческия ход на събитията би трябвало Великден да е след Пасха.


Традиции на Великден

Широко разпространена е практиката трапезата да не се вдига и през трите празнични дни (даже някъде оставят вратата отворена), за да се гости всеки, дошъл в дома.

На Великден в дома се правят традиционните празнични гостувания на младоженците у кумовете и родителите на невестата.

Носи се поклон, каниска, връзка - боядисани яйца и великденски кравай, който гостите връчват с целуване на ръка.

Младоженците получават в ответ същия дар. При размяната младите подават с дясната ръка, а кумата дарява с лявата.


17 април 2017